Почти по Данте
В един фатален късен час
с Рогатия се срещнах аз.
Изчадието упорито
и нервно тропаше с копито.
Съзирах злоба, че личи,
в отровно жълтите очи.
Съдбата думата си каза –
веднага той ме забеляза.
Премигна тъй – веднъж и дваж,
изгубих всякакъв кураж.
Прочетох в погледа му: ,,Вече,
надежда нямаш, ти човече!"
Усетих само остър ръб,
че в зид опрял бях своя гръб.
С живота жалък се прощавах.
На чудо само се надявах.
И то се случи. Само миг
преди нощта да сцепя с вик,
съзрял, че съм с халката брачна,
той само се усмихна мрачно.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Горкия лирически, така да се изплаши...и накрая - нищо...
