VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
Jul 28, 2020, 4:34 PM

Почти по Данте 

  Poetry » Humour
928 5 9

В един фатален късен час

с Рогатия се срещнах аз.

Изчадието упорито

и нервно тропаше с копито.

 

Съзирах злоба, че личи,

в отровно жълтите очи.

Съдбата думата си каза –

веднага той ме забеляза.

 

Премигна тъй – веднъж и дваж,

изгубих всякакъв кураж.

Прочетох в погледа му: ,,Вече,

надежда нямаш, ти човече!"

 

Усетих само остър ръб,

че в зид опрял бях своя гръб.

С живота жалък се прощавах.

На чудо само се надявах.

 

И то се случи. Само миг

преди нощта да сцепя с вик,

съзрял, че съм с халката брачна,

той само се усмихна мрачно.

© Vasil Ivanov All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаряти, Безжичен! Радвам се, че харесваш нещата ми!
  • Винаги се радвам на твоя много свеж хумор. Умееш го.
  • Красимира, Мариана, има смисъл, има смисъл! Все пак си жив. 😄Стойчо, Блу, ами така мисли рогатият.. Негова си работата. 😜ДИС, как нищо... Да ти отменят присъдата, малко ли е!? 😄Жан-Кристофър, за дяволиците не зная. Още не съм срещал. 😄 Жени, както правилно отбеляза, женен съм и ни дяволици, още по-малко пък дяволи, ми трябват 😄
  • Горкия лирически, така да се изплаши...и накрая - нищо...
  • Интересен сюжет. Неочакван финал. Между другото, дяволи може и да гони, но дяволици - не
  • да не е гъкнал повече лирическия, че е женен ))
  • Бракът бил по- страшен и от Ада
  • Васко, както виждам,в робия черна
    живота ти нелепо протича...
    Е,една жена поне те обича!
    А други жени искат да ти са верни!😂
  • Друго е с пръстена на Арабела - и в брака стават чудеса ПОздрави, Васко!
Random works
: ??:??