24.09.2019 г., 7:59

Почти приказка за най-чистата и светла обич

2.5K 17 87

Кученце бе с улична съдба,

рошаво и с клепнали ушета,

но помогна на момиченце в беда,

че болката му в себе си усети.

 

Тя бе паднала във шахта, а пък то,

с лая си спасителите викна.

После тръгна си след делото добро,

но момиченцето благодарно, го обикна...

 

Дори не бе видяла как изглежда, 

но знаеше, че на мига ще го познае! 

Когато оздравя, потърси го с надежда... 

 

И днес е кученцето на едно момиче.

По цял ден само с нея си играе,

а също пази я, защото я обича!

 

22.09.2019.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам, че всички си имате фаворити, но коментарното поле служи за коментиране на произведението над него, за другото си има форум, а за личните ви отношения има лични съобщения. Мисля, че всичко дотук беше достатъчно гадно за да продължавате да зацапвате тази страничка. Шефче, искаш да го провокираш да го изтрие тотално ли? Защото не му правиш услуга. Оставете човека намира, защото ще се наложи да сезирам админ.
  • Аз предлагам да се свали и онзи сонет на въпросната дама или да се върне това на мислителя. Не е честно да се постъпва така!
  • Шефче, разби сърцето ми. До преди малко се надявах да съм аз.
  • По желание на автора, сонетът се вади от надпреварата.
    Петя, автора чака моята реакция.
  • По детски чисто стихче! Кученцето, символът на Приятелството и до днес живее в детския мироглед. Виж само, колко много души докосна!
    Поздравявам те за вдъхновението, родило тези редове! Сонет, антисонет или крив сонет... радвай се точно на онзи миг, който ти подари Поезията, докато го пишеш. Трудно е да уловиш Свободата в затвор!
    Идеята да го оттеглиш е чудесна!
    Бъди си себе си! Имай доверие на красивата си Душа!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...