Почти прощално...
Когато съм най-тиха,ме повикай!
Кажи ми името и ще съм твоя аз.
Фалшиво име,но е приказно…
Щом кажеш го с любов на глас.
С любов ли?Аз не я усетих!
Таиш ли я или я няма в теб.
Не те ли карам да трепериш?
От студ не!А от малко страст!
Мълчиш!Аз мразя да мълчиш!
Дали успяхме да си кажем всичко?
Изреченото се търкаля смачкано
Безкрайни думи,малко кич.
Един въпрос увисва пак в безвремие…
„Ще дойдеш ли?”-шептя без глас.
И искаш!Знам!Но нещо тегли те
да кажеш „Не”,за да съм нещастна аз.
Броя минутите.А после дните.
Без теб!Ще свикна някой ден…
Отново тихо ще заплача.
Спокойно,няма кой да разбере.
Не ме отлагай!Нямам вече време.
И твоето ще изтече.
Не е ли по-добре да вземем
по много,с двете си ръце!
Изгубвам се отново във очите ти!
Последна среща.Или поредна може би.
Не знам,но все пак се усеща,
Как нещо вътре в мен боли…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аlter Ego Всички права запазени
