chrisy26 (Християна Манева)
30 68
5.01.2018 г., 23:15 ч.

Почти умрях, но в душата ми поникна цвете 

  Поезия » Пейзажна, Философска
1584 6 15

Заставам на ръба на пропастта,
взирайки се в черната ѝ бездна.
Дълго лутах се във пустошта,
дали не съм готова да изчезна?
В черни мисли времето угасва,
небето плаче с моите сълзи.
На запад тъжно слънцето залязва,
страшен писък в полъха ехти.
Нямам сили вече да се боря,
дълбоко скрих се в своята душа.
Отдавна вече с никой не говоря,
само празнота във себе си тая.

Представих си, че падам и болеше,
пред себе си невидима стоях,
от кървите ми ален дъжд валеше,
видях с ума си как умрях.
От света завинаги да се изтрия,
да се спася от самотата искам аз,
но смъртта да срещна аз не смея,
времето превръща се в елмаз.
С последни сили мост рисувам –
мост от светлина над бездна черна.

Стъпвам леко, искам да рискувам –
животът е величина безмерна.
Тъга, днес от тебе се отричам,
в душата ми разцъфва светлина.
Радост, тебе пак ще заобичам,
в сърцето си ще пусна красота.
Избягах от целувката на мрака,
за цветя и нежност пак копнея,
защото там, на края на живота,
научих се отново да живея...

 

© Християна Манева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ново начало »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много сте мили! Благодаря на всички ви! Карате ме да се усмихвам! 🌸
  • Християна, поздравявам те за силното и красиво стихотворение! Смъртта не е решение на болката и проблема.Много изстрадано и докосващо послание си нарисувала в стихове! Финалът ти е разтърсващ!
    "Избягах от целувката на мрака,
    за цветя и нежност пак копнея,
    защото там, на края на живота,
    научих се отново да живея"..
    Поздравления!
  • Браво много ме разчуства, много истинско, аз го преживях докато четях уникално е Браво! Все така продължавай! Лек ден !
  • Аз ви благодаря! Радвам се, че творчеството ми ви докосва по някакъв начин.
  • Благодаря за удоволствието... много силен стих!
  • Точно като кръговрата на природата...Благодаря
  • Умирайки поникват- "цвятята". Всеки път щом умрат, разцъфат по- красиви и по издръжливи
    Хубав стих... края е- много обнадеждаващ и красив!
  • Чудесно!
  • Невинноста на изказа ти е умилителен.
  • Хареса ми, особено финала! Аплодирам и давам глас.
  • Чудесен стих 🍀
  • Уникално стихотворение! Успех!
  • Прекрасен финал! Успех!
  • Браво, Християна! Радвай се на живота! Приемѝ го като едно приключение, като едно предизвикателство, като един изпит, който трябва да издържиш, като един избор между доброто и злото... Нека всеки ден бъде за теб ново начало, в което да избираш винаги любовта, прошката, милосърдието, красотата... Бъди здрава и щастлива! Успех в конкурса!
  • Ох! Поех си дъх и давам глас! за това, че си избрала живота!
Предложения
: ??:??