9.10.2008 г., 8:57

Почти закон

616 0 6

Превърнах се в очакване измамно

и за мига забравих да живея.

Ден и нощ до блудкавост се сляха,

затъмниха слънцето, луната.

 

Мислих си до днес, че по рождение,

на всеки правилна посока се полага.

Но трябвало за мястото си под небето,

да впрягаш свойте сили ежедневно.

 

Така за оцеляване борбата,

от добрия по-мъдър ще направи.

И този, който търси си правата-

за стореното заслужил е отплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...