Превърнах се в очакване измамно
и за мига забравих да живея.
Ден и нощ до блудкавост се сляха,
затъмниха слънцето, луната.
Мислих си до днес, че по рождение,
на всеки правилна посока се полага.
Но трябвало за мястото си под небето,
да впрягаш свойте сили ежедневно.
Така за оцеляване борбата,
от добрия по-мъдър ще направи.
И този, който търси си правата-
за стореното заслужил е отплата.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
