12.03.2020 г., 18:32

Под дантелената луна

728 0 0

На Недялко Йорданов

 

И тук, под същата луна,
с теб се срещнахме отново.
Денят, бе празник на жената,
а тя е дар, и дух, и слово...

 

Оказа се една любов,
България за теб и мен е.
Твоят стих за мен е зов,
проходил в опнатите вени.

 

И всяка строфа ми крещи
и всяка строфа ме навива
да гледам с твоите очи.
Сърцето ми и тук се свива

 

когато виждам как крадат
и тъпчат нашите икони...
Къде отива този свят?
Защо и кой ни тук прогони?...

 

Една дантелена луна
мълчи и с нежност ни завива.
Какви разделни времена,
щом плод сме си на наша нива?
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...