12 mar 2020, 18:32

Под дантелената луна

  Poesía
729 0 0

На Недялко Йорданов

 

И тук, под същата луна,
с теб се срещнахме отново.
Денят, бе празник на жената,
а тя е дар, и дух, и слово...

 

Оказа се една любов,
България за теб и мен е.
Твоят стих за мен е зов,
проходил в опнатите вени.

 

И всяка строфа ми крещи
и всяка строфа ме навива
да гледам с твоите очи.
Сърцето ми и тук се свива

 

когато виждам как крадат
и тъпчат нашите икони...
Къде отива този свят?
Защо и кой ни тук прогони?...

 

Една дантелена луна
мълчи и с нежност ни завива.
Какви разделни времена,
щом плод сме си на наша нива?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...