12 мар. 2020 г., 18:32
На Недялко Йорданов
И тук, под същата луна,
с теб се срещнахме отново.
Денят, бе празник на жената,
а тя е дар, и дух, и слово...
Оказа се една любов,
България за теб и мен е.
Твоят стих за мен е зов,
проходил в опнатите вени.
И всяка строфа ми крещи
и всяка строфа ме навива
да гледам с твоите очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация