14.05.2007 г., 16:13

Под дъгата

814 0 7


  Майски дъжд окъпа
  дървета и цветя
  и в небето той опъна
  бял обръч за дъга.

  Небето обръча погали
  и нарисува първата черта,
  в синьо то обагри
  част от светлата дъга.

  Слънчев лъч притича 
  бързо и с един замах
  сложи много жълто
  и посипа златен прах.

  Вятърът с рисунък нежен
  вписа аленият цвят,
  носещ дар далечен - 
  целувката на ален мак.

  В този миг вълшебен,
  потънал в светлина,
  живият живот искреше
  в букет от пъстрота.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...