May 14, 2007, 4:13 PM

Под дъгата

  Poetry
811 0 7


  Майски дъжд окъпа
  дървета и цветя
  и в небето той опъна
  бял обръч за дъга.

  Небето обръча погали
  и нарисува първата черта,
  в синьо то обагри
  част от светлата дъга.

  Слънчев лъч притича 
  бързо и с един замах
  сложи много жълто
  и посипа златен прах.

  Вятърът с рисунък нежен
  вписа аленият цвят,
  носещ дар далечен - 
  целувката на ален мак.

  В този миг вълшебен,
  потънал в светлина,
  живият живот искреше
  в букет от пъстрота.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...