Под дъгата
Под дъгата
на С...
За време и безумец да се влюби,
и вятърът се втурна изведнъж,
но както духна тъй и се изгуби –
и ливна летен освежаващ дъжд...
Отмина... И небето се проя́сни,
а приказна дъга опъна гръб –
изви се в седецветия прекрасни
и ме подмами в своя тайнствен път...
Аз знаех за красивата легенда:
„Дъга ако догониш след дъжда
ще срещнеш хубавица там вълшебна –
омайваща с неземна красота“.
... Догонил бих до края аз дъгата
Прескъпа моя, вярвайки, че там
ме чакаш да надвием самотата
с една Любов: Религия и Храм...
Но писано е още в книги древни:
дъгата бяга винаги напред
и по пътеки каменни и тревни
тръгни към мен да си дадем обет!...
А иначе ще трябва под дъгата
да тичам сам (и в не един живот!),
но все пред мен ще бяга Красотата
и ти сама в решаващият ход!...
31.08.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
