1.09.2021 г., 0:33 ч.

Под дъгата 

  Поезия » Любовна
262 0 2

Под дъгата

                       на С...

За време и безумец да се влюби,

и вятърът се втурна изведнъж,

но както духна тъй и се изгуби –

и ливна летен освежаващ дъжд...

 

Отмина... И небето се проя́сни,

а приказна дъга опъна гръб –

изви се в седецветия прекрасни

и ме подмами в своя тайнствен път...

 

Аз знаех за красивата легенда:

„Дъга ако догониш след дъжда

ще срещнеш хубавица там  вълшебна –

омайваща с неземна  красота“.

 

... Догонил бих до края аз дъгата

Прескъпа моя, вярвайки, че там

ме чакаш да надвием самотата

с една Любов: Религия и Храм...

 

Но писано е още в книги древни:

дъгата бяга винаги напред

и по пътеки каменни и тревни

тръгни към мен да си дадем обет!...

 

А иначе ще трябва под дъгата

да тичам сам (и в не един живот!),

но все пред мен ще бяга Красотата

и ти сама в решаващият ход!...

 

31.08.2021.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??