Под дъгата на дъжда
Под дъгата на дъжда
В тази светла и Новогодишна нощ,
аз душата си на теб ще подаря!
Не си играй с нея! Тя не е ВЕЩ!
Вземи я нежно... погали я във ръка!
Ето аз посягам, за да я подам!
Тя трепери малко на нощта в студа,
чака милост, топлина, любов и плам,
загледана в теб и очите ти в подлуда!
Какво за нея аз да ти разправя?
Тя бе мощна, силна и добра,
доброта остана само в нея,
другото ми взeха по тъмнá доба.
Поседнала на ръката ти в края,
разкаяла се, засрамeна и унила,
тя би плакала, от самотата в Рая,
рай немски-чужд, ти погали я мила!
Вдигни я на крака, дай ú закрила,
вдъхни в нея твоята любов!
Тя ще стане пак eдна могъща сила,
и на зова ти, ще отговори с’ зов!
Едничката любов ù трябва само,
за да блесне като слънце тя,
да изгрее на небето цветна,
блeстяща като след дъжда дъга!
Погали я, мила, целуни я...
с много обич, нежност - топлота,
наметни я, дай ù твойта сила
в студа и мрака на нощта.
Поглeдни мe в очите...
направи от две - една СЪДБА!
Тогава и двамата ще литнем волни
в простора...
под дъгата на дъжда!
- - -
Ivaylo Atanassov
31.12.2005 - (23. 30 h)
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
