Под дъгата на дъжда

В тази светла и Новогодишна нощ,

аз душата си на теб ще подаря!

Не си играй с нея! Тя не е ВЕЩ!

Вземи я нежно... погали я във ръка!

Ето аз посягам, за да я подам!

Тя трепери малко на нощта в студа,

чака милост, топлина, любов и плам,

загледана в теб и очите ти в подлуда!

Какво за нея аз да ти разправя?

Тя бе мощна, силна и добра,

доброта остана само в нея,

другото ми взeха по тъмнá доба.

Поседнала на ръката ти в края,

разкаяла се, засрамeна и унила,

тя би плакала, от самотата в Рая,

рай немски-чужд, ти погали я мила!

Вдигни я на крака, дай ú закрила,

вдъхни в нея твоята любов!

Тя ще стане пак eдна могъща сила,

и на зова ти, ще отговори с’ зов!

Едничката любов ù трябва само,

за да блесне като слънце тя,

да изгрее на небето цветна,

блeстяща като след дъжда дъга!

Погали я, мила, целуни я...

с много обич, нежност - топлота,

наметни я, дай ù твойта сила 

в студа и мрака на нощта.

Поглeдни мe  в очите...

направи от две - една СЪДБА!

Тогава и двамата ще литнем волни

в простора...

                        под дъгата на дъжда!

-   -   -

Ivaylo Atanassov

31.12.2005 - (23. 30 h)

Senftenberg - Germany