Под дъжда, който днес не вали,
с теб ще бъда - теб, който те няма;
ще те гледам със нежност почти,
с обич липсваща, с огън без пламък.
И ще вярвам, че, всъщност, си там,
ще си вярвам дори, ако трябва,
да затварям очи и да знам,
че със липсваща вяра си вярвам.
След това ще затворя мига
във една своя тясна окръжност,
ще си мисля, че имам света,
даже всички да мислят, че лъжа.
И ще вярвам, че, всъщност, си там,
ще си вярвам дори, ако трябва,
да затварям очи и да знам,
че със липсваща вяра си вярвам.
© Евгения Калъчева Всички права запазени