4 jul 2010, 17:49

Под дъжда

  Poesía
888 0 2

Под дъжда, който днес не вали,

с теб ще бъда - теб, който те няма;

ще те гледам със нежност почти,

с обич липсваща, с огън без пламък.

 

И ще вярвам, че, всъщност, си там,

ще си вярвам дори, ако трябва,

да затварям очи и да знам,

че със липсваща вяра си вярвам.

 

След това ще затворя мига

във една своя тясна окръжност,

ще си мисля, че имам света,

даже всички да мислят, че лъжа.

 

И ще вярвам, че, всъщност, си там,

ще си вярвам дори, ако трябва,

да затварям очи и да знам,

че със липсваща вяра си вярвам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...