4 jul 2010, 17:49

Под дъжда

  Poesía
893 0 2

Под дъжда, който днес не вали,

с теб ще бъда - теб, който те няма;

ще те гледам със нежност почти,

с обич липсваща, с огън без пламък.

 

И ще вярвам, че, всъщност, си там,

ще си вярвам дори, ако трябва,

да затварям очи и да знам,

че със липсваща вяра си вярвам.

 

След това ще затворя мига

във една своя тясна окръжност,

ще си мисля, че имам света,

даже всички да мислят, че лъжа.

 

И ще вярвам, че, всъщност, си там,

ще си вярвам дори, ако трябва,

да затварям очи и да знам,

че със липсваща вяра си вярвам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...