Jul 4, 2010, 5:49 PM

Под дъжда

  Poetry
886 0 2

Под дъжда, който днес не вали,

с теб ще бъда - теб, който те няма;

ще те гледам със нежност почти,

с обич липсваща, с огън без пламък.

 

И ще вярвам, че, всъщност, си там,

ще си вярвам дори, ако трябва,

да затварям очи и да знам,

че със липсваща вяра си вярвам.

 

След това ще затворя мига

във една своя тясна окръжност,

ще си мисля, че имам света,

даже всички да мислят, че лъжа.

 

И ще вярвам, че, всъщност, си там,

ще си вярвам дори, ако трябва,

да затварям очи и да знам,

че със липсваща вяра си вярвам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...