Под дъжда
Май не съм от онези жени,
дето щедро обсипваш с подаръци
даже мойте рождени дни –
малко странно, но вечно забравяш.
Нежността ти е с друг адресат,
може би за онези, които
лицемерно света ти крадат
и стандартно търгуват мечтите.
Знам, че аз не приличам на тях
и защото съм твърде различна
не очаквам от тебе цветя –
аз съм твоето странно обичане,
дето може до теб под дъжда
да изгаря под капките луда,
тази, дето жадуваш в съня
и която да чакаш си струва...
И която във твоя живот
мигновено взривява покоя
с нестандартна и жива любов...
И която до болка е твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
