Под дълбока синева
967
0
0
Листец, полегнал плахо
сред свежата трева
и цвят му - ярък, кат звезда,
проблесна под дълбока синева.
И секунда бе това...
отминала отдавна.
Полъх вятър го повейна,
а в него тиха скръб се съживи,
че, в полъха политнал,
земя ще го веки прегърне...
Ала литнал в своята магия,
готов да се слее с вечността,
плътта в прашец се мъничко отронва.
И стане прах, с магия свети...
после вехне в самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
