Листец, полегнал плахо
сред свежата трева
и цвят му - ярък, кат звезда,
проблесна под дълбока синева.
И секунда бе това...
отминала отдавна.
Полъх вятър го повейна,
а в него тиха скръб се съживи,
че, в полъха политнал,
земя ще го веки прегърне...
Ала литнал в своята магия,
готов да се слее с вечността, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up