Под дълбока синева

Листец, полегнал плахо

сред свежата трева

и цвят му - ярък, кат звезда,

проблесна под дълбока синева.

И секунда бе това...

отминала отдавна.

Полъх вятър го повейна,

а в него тиха скръб се съживи,

че, в полъха политнал,

земя ще го веки прегърне...

Ала литнал в своята магия,

готов да се слее с вечността,

плътта в прашец се мъничко отронва.

И стане прах, с магия свети...

после вехне в самота!