zara (Здравка Маринова)
111 448
6.08.2005 г., 13:01 ч.

Под купола 

  Поезия
659 0 3
Небето се обиди.Притъмня.
Във храста птицата замлъкна.
По хълма слезе хладина
и пламъкът в прозореца помръкна.

Дъждът подгони уличната прах
и старецът латерната загърна.
Да чуя песента поспрях
и детството при мене се завърна.

Отново мама рокличка ми шие
и тичам боса под дъжда
към хоризонта-да открия
небесен дар-една дъга.

И толкова съм истинска и чиста,
че споменът започва да горчи.
Но ето,че дъга сребриста-
онази същата,над мене се изви.

И светват в изумрудено листата,
и възхитен градът притихва-
под купола на светлината
едно дете през сълзи се усмихва.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??