Под купола
Небето се обиди.Притъмня.
Във храста птицата замлъкна.
По хълма слезе хладина
и пламъкът в прозореца помръкна.
Дъждът подгони уличната прах
и старецът латерната загърна.
Да чуя песента поспрях
и детството при мене се завърна.
Отново мама рокличка ми шие
и тичам боса под дъжда
към хоризонта-да открия
небесен дар-една дъга.
И толкова съм истинска и чиста,
че споменът започва да горчи.
Но ето,че дъга сребриста-
онази същата,над мене се изви.
И светват в изумрудено листата,
и възхитен градът притихва-
под купола на светлината
едно дете през сълзи се усмихва.
Във храста птицата замлъкна.
По хълма слезе хладина
и пламъкът в прозореца помръкна.
Дъждът подгони уличната прах
и старецът латерната загърна.
Да чуя песента поспрях
и детството при мене се завърна.
Отново мама рокличка ми шие
и тичам боса под дъжда
към хоризонта-да открия
небесен дар-една дъга.
И толкова съм истинска и чиста,
че споменът започва да горчи.
Но ето,че дъга сребриста-
онази същата,над мене се изви.
И светват в изумрудено листата,
и възхитен градът притихва-
под купола на светлината
едно дете през сълзи се усмихва.
© Здравка Маринова All rights reserved.
