Aug 6, 2005, 1:01 PM
Под купола
Небето се обиди.Притъмня.
Във храста птицата замлъкна.
По хълма слезе хладина
и пламъкът в прозореца помръкна.
Дъждът подгони уличната прах
и старецът латерната загърна.
Да чуя песента поспрях
и детството при мене се завърна.
Отново мама рокличка ми шие
и тичам боса под дъжда
към хоризонта-да открия
небесен дар-една дъга.
И толкова съм истинска и чиста,
че споменът започва да горчи.
Но ето,че дъга сребриста-
онази същата,над мене се изви.
И светват в изумрудено листата,
и възхитен градът притихва-
под купола на светлината
едно дете през сълзи се усмихва.
Във храста птицата замлъкна.
По хълма слезе хладина
и пламъкът в прозореца помръкна.
Дъждът подгони уличната прах
и старецът латерната загърна.
Да чуя песента поспрях
и детството при мене се завърна.
Отново мама рокличка ми шие
и тичам боса под дъжда
към хоризонта-да открия
небесен дар-една дъга.
И толкова съм истинска и чиста,
че споменът започва да горчи.
Но ето,че дъга сребриста-
онази същата,над мене се изви.
И светват в изумрудено листата,
и възхитен градът притихва-
под купола на светлината
едно дете през сълзи се усмихва.
© Здравка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
... пренасяш в други светове...
-
Чудесно е! Изпълнено с нежна и топла носталгия! И с много настроение! Поздрави!
-
Много нежно...Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
