19.04.2009 г., 22:52 ч.

Под купола на двете ти ръце 

  Поезия » Друга
1551 0 27

Под купола на двете ти ръце
е малката объркана земя,
създадена единствено за мен
и моята човешка дължина.


Под купола на двете ти ръце
са всички географски ширини.
Оста под ходилата ми боде,
а земното притегляне боли.


Десетки сантиметри само площ,
която е прихванала ръжда.
Денят е непристъпен като нощ,
а слънцето е смесено с дъжда.


Екваторът е с форма на овал,
наместо с подобаващия кръг.
Най-полюсният сняг е мръснобял,
а всеки океан е дребосък,


но в пъти от душата по-дълбок
и скоча ли във него, ще умра.
Ще бъдеш ли човек? - Но като Бог,
създай ми първообраз на света!

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??