3.10.2018 г., 8:41 ч.

Под лунен сърп 

  Поезия
1159 22 14

Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.

И рижи хълмове пак втренчват поглед
в прегърбените мигове без броня.
Керваните им лъкатушещо се молят
пред Залеза - най-святата икона.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • “ Залеза - най-святата икона.” - не съществува по-прекрасно определение за залеза!!! Свеждам глава пред таланта ти!!!
  • Потръпнах...Невероятен изказ! Поздравления, Младене!
  • Наистина едва ли сме се запитвали някога "какво изпитва умиращото цвете в късна есен". Дали същото като всяко друго умиращо същество на тази земя?! И какво ни чака зад последните "прегърбени мигове без броня"? Дали "керваните" от грешните ни души ще поемат към Небесното царство или към дълбините на преизподнята...
    Поне такива размисли, навява тази неземна поезия, с която авторът чрез извисени поетични образи, сякаш гледа зад видимото от нас измерение, там където през призмата на световете ще извървим пътя си към "Залеза - най-святата икона".
    То се превръща незабавно не само любимо, но и в избрано, тъй като ме докосна изключително силно. Поздравления, скъпи Приятелю!
  • Красиви думи!
  • Вълшебни са словата ти, Младен...
    Поздрави!
  • Привет, Младене! Да! Мислила съм. Всяко нещо, дарено с живот умира. И никой не бърза да умира. Чувството за самосъхранение е велико! Всяка смърт натъжава. Поздрав! Винаги си актуален и интересен!
  • Както винаги хубаво!
  • Хареса ми...
  • Много е хубаво, Младене! Поздравления!
  • Всяка твоя творба е винаги толкова уникална и различна.
    Поздравления за хубавия стих , Младене!
  • Как само умееш да нанизваш всяка думичка на място...! Шапка ти свалям, приятелю, и ти благодаря за тази наслада!
  • Есенна меланхолия, златен залез над хълмовете, красота...Поздравления за стиха!
  • Защото винаги ще има залез...и цветя по хълмове ще никнат...
    Вярата, не винаги напразна, с празните ни орбити ще свикне...
    Времето ще проси за отсрочка.Някоя камбана ще ни буди...
    Всичко е от нас за нас нарочно! Никоя тъга не е присъда.
    -------
    много умееш да ме пренесеш в други светове....да търся и да усещам тангентата на стиховете ти!
  • Красиво минорно настроение!
    Поздравления, Младен!
Предложения
: ??:??