Oct 3, 2018, 8:41 AM

Под лунен сърп 

  Poetry
1282 23 14

Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.

И рижи хълмове пак втренчват поглед
в прегърбените мигове без броня.
Керваните им лъкатушещо се молят
пред Залеза - най-святата икона.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Потресаващо въздействащ стих!
  • “ Залеза - най-святата икона.” - не съществува по-прекрасно определение за залеза!!! Свеждам глава пред таланта ти!!!
  • Потръпнах...Невероятен изказ! Поздравления, Младене!
  • Красиви думи!
  • Вълшебни са словата ти, Младен...
    Поздрави!
  • Привет, Младене! Да! Мислила съм. Всяко нещо, дарено с живот умира. И никой не бърза да умира. Чувството за самосъхранение е велико! Всяка смърт натъжава. Поздрав! Винаги си актуален и интересен!
  • Както винаги хубаво!
  • Хареса ми...
  • Много е хубаво, Младене! Поздравления!
  • Всяка твоя творба е винаги толкова уникална и различна.
    Поздравления за хубавия стих , Младене!
  • Как само умееш да нанизваш всяка думичка на място...! Шапка ти свалям, приятелю, и ти благодаря за тази наслада!
  • Есенна меланхолия, златен залез над хълмовете, красота...Поздравления за стиха!
  • Защото винаги ще има залез...и цветя по хълмове ще никнат...
    Вярата, не винаги напразна, с празните ни орбити ще свикне...
    Времето ще проси за отсрочка.Някоя камбана ще ни буди...
    Всичко е от нас за нас нарочно! Никоя тъга не е присъда.
    -------
    много умееш да ме пренесеш в други светове....да търся и да усещам тангентата на стиховете ти!
  • Красиво минорно настроение!
    Поздравления, Младен!
Random works
: ??:??