Под мембрана
Изпуснах си парченце от съня.
Денят си глади празничната риза.
Неканен сняг нощес надебеля,
нехае, че навън ще се излиза.
Започна понеделник в пролет взрян,
а срядата – пред зимата смирена.
Нахлу виелицата в моя план,
като в капан се блъскам уловена.
Вълшебно февруарски побелял,
градът надяна булчинска премяна.
Снежец се рони, уличната кал
изчезна под трепереща мембрана.
А всичко живо суетнята спря,
безволево изпадна под хипноза.
Ненужното му щуране замря
в дочакана добра метаморфоза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
приятно усещане
