Под многоъгълната паяжина
Прииждат пълноводни вечер на талази,
отприщени от бента на живота липси,
но само паякът в кьошето дето лази,
улавя в бялата си мрежа мойте мисли.
Изплита сръчно многоъгълни въпроси
с такава рутина, че даже му завиждам.
Той може кръста си по тънкото да носи
и в дълга нишка да усуче всяка грижа.
Плете до изнемога тази твар нищожна
прозрачен тих капан за нощни пеперуди.
Като Христос между стените се разхожда,
без мисъл някаква божественост да буди.
Живей, приятелю, в оплетката ефирна
на своята вселена малка под тавана.
Щом моята тъга си тръгне през комина,
със паяжина ще закърпя всички рани.
Остатъка живот на възел здрав ще стегна,
под сянката на залезно небе ръждиво.
В ръка с метла към тебе няма да посегна,
щом в хаоса на този дом плетеш щастливо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
