Под многоъгълната паяжина
Прииждат пълноводни вечер на талази,
отприщени от бента на живота липси,
но само паякът в кьошето дето лази,
улавя в бялата си мрежа мойте мисли.
Изплита сръчно многоъгълни въпроси
с такава рутина, че даже му завиждам.
Той може кръста си по тънкото да носи
и в дълга нишка да усуче всяка грижа.
Плете до изнемога тази твар нищожна
прозрачен тих капан за нощни пеперуди.
Като Христос между стените се разхожда,
без мисъл някаква божественост да буди.
Живей, приятелю, в оплетката ефирна
на своята вселена малка под тавана.
Щом моята тъга си тръгне през комина,
със паяжина ще закърпя всички рани.
Остатъка живот на възел здрав ще стегна,
под сянката на залезно небе ръждиво.
В ръка с метла към тебе няма да посегна,
щом в хаоса на този дом плетеш щастливо.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Представително стихотворение!
-
Браво, Митко!
-
Основната метафорична фигура е с интересен и вещо подбран ракурс, даващ заслужено право на живот за обявената авторова идея.
Оценям достоверността! -
Поздравления!
-
Много сръчен твоят паяк!Както винаги – на ниво!
-
Митко!
Невероятен талант имаш!
Поклон пред перото ти! -
Много силен стих..., паяжина на тавана - странна метафора...!!!
"Живей, приятелю, в оплетката ефирна
на своята вселена малка под тавана.
Щом моята тъга си тръгне през комина,
със паяжина ще закърпя всички рани.'
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
