Прииждат пълноводни вечер на талази,
отприщени от бента на живота липси,
но само паякът в кьошето дето лази,
улавя в бялата си мрежа мойте мисли.
Изплита сръчно многоъгълни въпроси
с такава рутина, че даже му завиждам.
Той може кръста си по тънкото да носи
и в дълга нишка да усуче всяка грижа.
Плете до изнемога тази твар нищожна
прозрачен тих капан за нощни пеперуди.
Като Христос между стените се разхожда,
без мисъл някаква божественост да буди. ...