5.11.2020 г., 15:26

Под сенките на плажните чадъри

695 8 17

Под сенките на плажните чадъри

надеждите за лято изветряха.

Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.

Самотни сме, прегърнали телата си.

Прегърнати, телата са самотни,

и вятърът разкъсва ни. И двамата.

Пилея се на хиляди посоки

но в твоето "Обичам те" ме няма.

По птиците вълните се разливат

на ниско прелетя и любовта ни.

Ако ти кажа колко те обичам

рискувам да се преродя във рана.

Аз пясъка броя. А ти - светулките.

И пръстите ни сиви се преплетоха.

Пътеката е тясна , за да тръгваме.

Без обич ще е тясна.. и Планетата.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Без твоите стихове, определено ще ми е тясно, Дени. Препрочитам - отново и отново. Не смея да те цитирам, но птицата ме целна в сърцето.
  • Много приятно...
    Ха пробвай да напишеш за сянката на плажните чадъри през ноември. И отдолу - тя и той... Пък може тя, той, тя...
  • Благодаря, Деа и Георги!
    Юри. Разбира се, знаеш, че е удоволствие! 😁
  • Дени, продължих моите две стихчета с още няколко, мисля да ги кача като свързани с твойто, но по натам! Разрешаваш ли? 😀

Посипах си главата с кофа лед

Горещо бе - под плажните чадъри,
когато мернах Дени най-отпред!
Забравих в миг за болки и кахъри.
Посипах си главата с кофа лед!
Започнах - да копая - без посока. ...
777 5 24

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...