5.11.2020 г., 15:26

Под сенките на плажните чадъри

688 8 17

Под сенките на плажните чадъри

надеждите за лято изветряха.

Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.

Самотни сме, прегърнали телата си.

Прегърнати, телата са самотни,

и вятърът разкъсва ни. И двамата.

Пилея се на хиляди посоки

но в твоето "Обичам те" ме няма.

По птиците вълните се разливат

на ниско прелетя и любовта ни.

Ако ти кажа колко те обичам

рискувам да се преродя във рана.

Аз пясъка броя. А ти - светулките.

И пръстите ни сиви се преплетоха.

Пътеката е тясна , за да тръгваме.

Без обич ще е тясна.. и Планетата.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Без твоите стихове, определено ще ми е тясно, Дени. Препрочитам - отново и отново. Не смея да те цитирам, но птицата ме целна в сърцето.
  • Много приятно...
    Ха пробвай да напишеш за сянката на плажните чадъри през ноември. И отдолу - тя и той... Пък може тя, той, тя...
  • Благодаря, Деа и Георги!
    Юри. Разбира се, знаеш, че е удоволствие! 😁
  • Дени, продължих моите две стихчета с още няколко, мисля да ги кача като свързани с твойто, но по натам! Разрешаваш ли? 😀

Посипах си главата с кофа лед

Горещо бе - под плажните чадъри,
когато мернах Дени най-отпред!
Забравих в миг за болки и кахъри.
Посипах си главата с кофа лед!
Започнах - да копая - без посока. ...
771 5 24

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...