5 nov 2020, 15:26

Под сенките на плажните чадъри

694 8 17

Под сенките на плажните чадъри

надеждите за лято изветряха.

Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.

Самотни сме, прегърнали телата си.

Прегърнати, телата са самотни,

и вятърът разкъсва ни. И двамата.

Пилея се на хиляди посоки

но в твоето "Обичам те" ме няма.

По птиците вълните се разливат

на ниско прелетя и любовта ни.

Ако ти кажа колко те обичам

рискувам да се преродя във рана.

Аз пясъка броя. А ти - светулките.

И пръстите ни сиви се преплетоха.

Пътеката е тясна , за да тръгваме.

Без обич ще е тясна.. и Планетата.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Без твоите стихове, определено ще ми е тясно, Дени. Препрочитам - отново и отново. Не смея да те цитирам, но птицата ме целна в сърцето.
  • Много приятно...
    Ха пробвай да напишеш за сянката на плажните чадъри през ноември. И отдолу - тя и той... Пък може тя, той, тя...
  • Благодаря, Деа и Георги!
    Юри. Разбира се, знаеш, че е удоволствие! 😁
  • Дени, продължих моите две стихчета с още няколко, мисля да ги кача като свързани с твойто, но по натам! Разрешаваш ли? 😀

Посипах си главата с кофа лед 🇧🇬

Горещо бе - под плажните чадъри,
когато мернах Дени най-отпред!
Забравих в миг за болки и кахъри.
Посипах си главата с кофа лед!
Започнах - да копая - без посока. ...
776 5 24

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....