5 nov 2020, 15:26

Под сенките на плажните чадъри 

  Poesía » De amor
472 8 17

Под сенките на плажните чадъри

надеждите за лято изветряха.

Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.

Самотни сме, прегърнали телата си.

Прегърнати, телата са самотни,

и вятърът разкъсва ни. И двамата.

Пилея се на хиляди посоки

но в твоето "Обичам те" ме няма.

По птиците вълните се разливат

на ниско прелетя и любовта ни.

Ако ти кажа колко те обичам

рискувам да се преродя във рана.

Аз пясъка броя. А ти - светулките.

И пръстите ни сиви се преплетоха.

Пътеката е тясна , за да тръгваме.

Без обич ще е тясна.. и Планетата.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Горещо бе - под плажните чадъри,
когато мернах Дени най-отпред!
Забравих в миг за болки и кахъри.
Посипах си главата с кофа лед!
Започнах - да копая - без посока. ...
  532  24 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Без твоите стихове, определено ще ми е тясно, Дени. Препрочитам - отново и отново. Не смея да те цитирам, но птицата ме целна в сърцето.
  • Много приятно...
    Ха пробвай да напишеш за сянката на плажните чадъри през ноември. И отдолу - тя и той... Пък може тя, той, тя...
  • Благодаря, Деа и Георги!
    Юри. Разбира се, знаеш, че е удоволствие! 😁
  • Дени, продължих моите две стихчета с още няколко, мисля да ги кача като свързани с твойто, но по натам! Разрешаваш ли? 😀
  • Да, тясна ще е...
    Поздравявам те.
  • Ама как няма да ти е тясна планетата - с тези стихове!
  • Под сянката на плажните чадъри
    се чуди Юри как да си поръча
    една мастика с хиляди кристали
    И бързо сяда в близката му кръчма.
    И там си хваща сервитьорка млада
    която му сервира питието.
    Не мога нищо повече да кажа,
    и ей това е всичко, общо взето 😁
  • Дени, очаквам да го продължиш. 😀
  • Хахаххах, супер, супер. Изправѝ главата, Юри, че ще те хване хипохондрията 😁
  • 😀 Дени, да ме извиняваш, щом го чакаш:

    Под сянката на плажните чадъри
    заравям си главата всеки ден!
    Че Дени, как опъне там балдъри,
    във мене се вселява Супермен!

    Аз почвам да копая - без посока!
    Сред пясъците търся любовта!
    Заривам се във дупката дълбока,
    и чакам да настъпи вечерта...
  • Минко, твоята песен би ми била много интересна 😊
    Щураче..защо тъй наивно 😊
    Мария, много ми е приятно, че си тук! ❤️
    Юриии, чакам.
    Благодаря ви за вниманието!
  • Много е хубаво, Дени! 👍 Измислих веднага едно свързано стихче, но ще го кача като коментар малко по-късно. 😀
  • " Без обич ще е тясна и планетата"!!!! - ех че хубавоооо!!!👏
    И в това се влюбих:
    "Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
    Самотни сме, прегърнали телата си."
    Представих си го, много е въздействащо, Дени!💕 Браво!🌹
  • Прекрасно е Деница! В главата ми зазвуча като песен, с гласа на Тони Димитрова. Жалко, че не мога да я запиша 😦
  • Кети, не крия, че си сред любимите ми автори. Така че - за мен е чест.
  • Какъв наситен с чувства стих!
Propuestas
: ??:??