sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
17.03.2014 г., 17:43 ч.

Под старата върба 

  Поезия » Любовна
1427 0 5

На пейката стояхме двама,

там под старата върба,

аз прегърнах те през рамо,

ти ме щипна по гърба.

Целунах те и сякаш бликна

по устните вълшебен звън,

игриво облаче в небето

усмивки ръсеше след сън.

Понечих с цвят да те закича,

със дъхав люляк от мечти,

да кажа колко те обичам,

да викна - време, ех, поспри!

Да те хвана за ръката,

да тичам с теб под купол син,

ти - принцеса под дъгата,

твоят рицар - аз любим.

В пеперудени полета

китка да ти набера,

да отпиеш в мойте длани

сладка изворна вода.

И когато под върбата

вятър нежно зашепти,

да се сгушим в тишината

волни птички - аз и ти!

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??