Под старата върба
На пейката стояхме двама,
там под старата върба,
аз прегърнах те през рамо,
ти ме щипна по гърба.
Целунах те и сякаш бликна
по устните вълшебен звън,
игриво облаче в небето
усмивки ръсеше след сън.
Понечих с цвят да те закича,
със дъхав люляк от мечти,
да кажа колко те обичам,
да викна - време, ех, поспри!
Да те хвана за ръката,
да тичам с теб под купол син,
ти - принцеса под дъгата,
твоят рицар - аз любим.
В пеперудени полета
китка да ти набера,
да отпиеш в мойте длани
сладка изворна вода.
И когато под върбата
вятър нежно зашепти,
да се сгушим в тишината
волни птички - аз и ти!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
