Подарявам мечтите си
На моят непознат любим
О, моя обич, мой прекрасни рицарю,
ела при мен - повярвай в чудеса!
Какво от туй, че всичко е Илюзия,
щом можем заедно да претворим света!
Обичай ме по-силно от живота си,
на прах разбий веригите сега,
с които оковава ни Матрицата
и нека заедно да покорим света!
Обичам те, макар и непознат да си,
жадувам те в сърцето си от лед...
Ледът - това е маска на сърцето ми,
което винаги ще търси теб.
Приятелю, тъй близък на душата ми,
стопи леда със свойта топлина;
аз зная, че действителен си някъде -
желая да се появиш сега!
Копнея пак да бъдем в Рая заедно,
от никой несмущавани в света,
Любов неземна да се възроди в душите ни -
да прероди и нашите тела
в материя нетленна от човешка плът...
Когато появиш се - знак ми дай!
Сърцето ми ще те познае, мили!
Реални са мечтите ни, нали?
На Любовта звездата щом блести,
вълшебството света ще промени
и нищо вече няма да стои
като преграда между двама "млади".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергина Петкова Всички права запазени
Оценявам забележката ти.И други приятели от сайта изразиха подобно мнение...Просто тези думи имат за мен определен смисъл и ако ги променя...няма да е същото
