Подарявам ви своите рими
ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне,
люлея си ги – на хамак, в най-светлите ми мисли плетен,
и нявга, легна ли по мрак, ми казват: – Много спиш, Поете!
Орляк светулчици по здрач, се рейват – тихички и дребни,
докарват ме до вик, до плач! – в животеца ми на безхлебник.
Тъй с тях живеем всеки ден – ръбати бисерчета в мида.
Да са ви спомен благ от мен, когато нявга си отида!
25 юний 2024 г.
гр. София, 6, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
