3 jul 2024, 20:46

Подарявам ви своите рими

  Poesía
515 2 4

ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ

 

Преди да литнат над света в пространствата необозрими,

не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.

Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,

да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне,

люлея си ги – на хамак, в най-светлите ми мисли плетен,

 

и нявга, легна ли по мрак, ми казват: – Много спиш, Поете!

Орляк светулчици по здрач, се рейват – тихички и дребни,

докарват ме до вик, до плач! – в животеца ми на безхлебник.

Тъй с тях живеем всеки ден – ръбати бисерчета в мида.

Да са ви спомен благ от мен, когато нявга си отида!

 

25 юний 2024 г.

гр. София, 6, 45 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...