3 jul 2024, 20:46

Подарявам ви своите рими

  Poesía
511 2 4

ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ

 

Преди да литнат над света в пространствата необозрими,

не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.

Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,

да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне,

люлея си ги – на хамак, в най-светлите ми мисли плетен,

 

и нявга, легна ли по мрак, ми казват: – Много спиш, Поете!

Орляк светулчици по здрач, се рейват – тихички и дребни,

докарват ме до вик, до плач! – в животеца ми на безхлебник.

Тъй с тях живеем всеки ден – ръбати бисерчета в мида.

Да са ви спомен благ от мен, когато нявга си отида!

 

25 юний 2024 г.

гр. София, 6, 45 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...