3 jul 2024, 20:46

Подарявам ви своите рими

  Poesía
516 2 4

ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ

 

Преди да литнат над света в пространствата необозрими,

не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.

Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,

да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне,

люлея си ги – на хамак, в най-светлите ми мисли плетен,

 

и нявга, легна ли по мрак, ми казват: – Много спиш, Поете!

Орляк светулчици по здрач, се рейват – тихички и дребни,

докарват ме до вик, до плач! – в животеца ми на безхлебник.

Тъй с тях живеем всеки ден – ръбати бисерчета в мида.

Да са ви спомен благ от мен, когато нявга си отида!

 

25 юний 2024 г.

гр. София, 6, 45 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...