Никога нямам подарък
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам.
За теб светът ни
вече е прозрачен,
и всяка наша мисъл,
затова, когато плаках под една липа
ти подарих прегръдка
по днешния вятър,
който може би знае
къде си.
Свещи са.
Вече са свещи -
кротки пламъци - нашите думи
и срещи.
Една прегръка и една сълза.
А ти ми подари вселена,
която да обичам.
© Лилия Минева Всички права запазени