На теб
Разсъблече душата ми като уличница,
Първично и грубо.
Превзе всяка клетка в мен,
Подчини и разума, и тялото.
По тялото си имам бегли синини,
Оставени от теб преди месеци.
Не ме притесняват.
На душата раните са по дълбоки.
Превърна ме във своя собственост,
Вещ, красива играчка.
И сега когато те няма съм непотребна,
Празна съм отвътре.
Защото дадох всичко на теб.
И вече нямам какво да дам..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Гущерова Всички права запазени
