ПОДМЯНА
Очите ти, изпълнени със болка –
проникват във душата ми и стенат,
косите, побелели от тревога –
докосват нежно моята душа,
а устните от ярост и надежда
са сякаш жадни за любов и нежност –
защо обрече на своята съдба на самота?
Защо остави себе си и мен сама?
И океана на живота те повлече –
фалшиви думи чуваше нали?
А истината бе от теб далече, ...