ПОДМЯНА

Очите ти, изпълнени със болка –

проникват във душата ми и стенат,

косите, побелели от тревога –

докосват нежно моята душа,

а устните от ярост и надежда

са сякаш жадни за любов и нежност –

защо обрече на своята съдба на самота?

Защо остави себе си и мен сама?

И океана на живота те повлече –

фалшиви думи чуваше нали?

А истината бе от теб далече,

защо остана сляп за нея ти?

Защо остана във фалшивите прегръдки?

Фалшът не може обич да дари.

Едно дете нуждаеше се от целувки,

които ти на друга подари.

Едно местенце си остана празно,

във стаята и в моята душа,

годините минаваха си бавно,

а в мен остана тази празнина.

И раната кървяща си остана

във моето изстрадало сърце –

в живота си бях жертва на подмяна

   на моето със нейното лице.