Поднеси си цветята...
Защо ли ми носи тези земни цветя?...
Нима наистина е забравил?
Помни май само първородния грях
и цялата тежест пак на мен е оставил...
А на прозореца ми все така си цъфти
нашата, четирилистната детелина...
Боже, нима напразно я изкорених
там от Твоята райска градина?!...
И влиза във къщи. Почти примирен...
невинен Адам... А днес имам празник.
(Всъщност, денят ми е почти провален
и слънцето тича към заник...)
Не влиза навътре, стои до вратата,
а може да влезе, даже с обувките...
(Хайде, Адаме, поднеси си цветята!)
Аз ще съм празнично великодушната...
Свали си сакото... Топло е у дома.
Искаш ли чаша?... Да ти налея.
Днес ми е криво, а и не пия сама...
(Странно кoй вятър точно тук те довея?...)
Какво ли?... Може би ябълково бяло винò...
по-леко от абсента на онази змия-изкусител...
Ти? Ти не искаш ли?... Моля, какво?
Ти и от абсента тогава не беше опитал?...
Няма значение вече, а и отдавна не моля
за прошка (особено тебе), невинен Адаме...
Към теб си изкупих греха, когато не твоят,
а моят Син
там на Кръста
разпънат
остана...
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МОМИЧЕТА!
ПОДНАСЯМ ВИ ПО ЕДНА ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
