Поднеси си цветята...
Защо ли ми носи тези земни цветя?...
Нима наистина е забравил?
Помни май само първородния грях
и цялата тежест пак на мен е оставил...
А на прозореца ми все така си цъфти
нашата, четирилистната детелина...
Боже, нима напразно я изкорених
там от Твоята райска градина?!...
И влиза във къщи. Почти примирен...
невинен Адам... А днес имам празник.
(Всъщност, денят ми е почти провален
и слънцето тича към заник...)
Не влиза навътре, стои до вратата,
а може да влезе, даже с обувките...
(Хайде, Адаме, поднеси си цветята!)
Аз ще съм празнично великодушната...
Свали си сакото... Топло е у дома.
Искаш ли чаша?... Да ти налея.
Днес ми е криво, а и не пия сама...
(Странно кoй вятър точно тук те довея?...)
Какво ли?... Може би ябълково бяло винò...
по-леко от абсента на онази змия-изкусител...
Ти? Ти не искаш ли?... Моля, какво?
Ти и от абсента тогава не беше опитал?...
Няма значение вече, а и отдавна не моля
за прошка (особено тебе), невинен Адаме...
Към теб си изкупих греха, когато не твоят,
а моят Син
там на Кръста
разпънат
остана...
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МОМИЧЕТА!
ПОДНАСЯМ ВИ ПО ЕДНА ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА!
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
