Истина древна, дреме  на рафта

прашна и застаряла сумти…

скрита зад пожълтели анали

протяга се, но търпеливо мълчи.

Наблюдателна, пряма и дръзка

прехвърля плавно свитъци време...

стари факти гали със пръсти

съхранила крехко, но раняващо семе.

Разхвърля  го много прецизно,

събирано бавно с годините...

с единствена цел – да израсне

в душите на човеците… живите…

Ся го в бури, ся го и в смут

но премного потъна в тленност

с изранени пръсти вкочанени от студ

приюти го в племе, потънало в бедност.

С дух непреклонен и с жилав хомот

в люти борби семето расна…

повали храсти с невежество… зли,

и ето в дърво сред джунгла израстна. 

А когато разлисти короната своя

и преряза възела на човешкия страх,

всички вдишаха  силата на безброя

и възцари се любов сред хорския свят.

Паднаха маски и злокобни езици

в срам и жупел изгоря всяка лъжа

Синевата изпълни се с пеещи птици

а истината подобно зора... с всичка сила изгря.