Подпис: ”Самота!”
Раздираща болка ме изгаря,
топят лицето ми сълзи,
една любов безжизнено догаря
както от свещ восъчни следи...
Покана пак ми праща самотата,
най-верният приятел ми остана тя.
Идва! Чувам я сред тишината,
как тайно се промъква в нощта.
Влиза, без да чука на вратата,
нали ключ и дадох вчерашния ден.
Докосва всяка рана в душата
и чувствам как нахлува в мен.
По вените ми тече като отрова,
омайва ме с шепота на вятъра,
а погледът й, погледът - на сова,
се забива като нож в сърцето ми.
И умирам! Аз чувствам, че умирам,
задушавам се от нейните преструвки.
Уморена съм и почти заспивам,
усещайки в косите ми нежни милувки.
Слънчеви лъчи ме будят сутрин рано,
а до мене листче с аромат на цветя.
Две думи изписани само:
„До утре!". Подпис: "Самота!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
