15 мая 2008 г., 15:27

Подпис: ”Самота!” 

  Поэзия » Другая
681 0 7

Раздираща болка ме изгаря,

топят лицето ми сълзи,

една любов безжизнено догаря

както от свещ восъчни следи...

 

Покана пак ми праща самотата,

най-верният приятел ми остана тя.

Идва! Чувам я сред тишината,

как тайно се промъква в нощта.

 

Влиза, без да чука на вратата,

нали ключ и дадох вчерашния ден.

Докосва всяка рана в душата

и  чувствам как нахлува в мен.

 

По вените ми тече като отрова,

омайва ме с шепота на вятъра,

а погледът й, погледът - на сова,

се забива като нож в сърцето ми.

 

И умирам! Аз чувствам, че умирам,

задушавам се от нейните преструвки.

Уморена съм и почти заспивам,

усещайки в косите ми нежни милувки.

 

Слънчеви лъчи ме будят сутрин рано,

а до мене листче с аромат на цветя.

Две думи изписани само:

„До утре!". Подпис: "Самота!"

 

© something else Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много..Просто нямам думи..Незнам какво да кажа,клипа е страхотен.Много мило..
  • Вашият стих много ми хареса, вдъхнови ме и ето какво сътворих по него. Дано да Ви хареса. Подарък от мен с дълбоки почитания.

    http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=65165&VideoID=122154
  • Много,много тъжно!Стихът ти е прекрасен!Прегръдка за теб!
  • много е тъжно...но това е само сега...
    а утре...Петя го е казала...ще намериш радостта...
    с обич, Вилияна...написано с наранена душа.
  • Изхвърли го, веднага!!!
    Защото следваща сутрин ще намериш листче с подпис: "Радостта"!
  • Болезнено вникващ стих !
  • Тъжно е!
Предложения
: ??:??