Подпухнали очи,невиждащи лъчи
Подпухнали очи, невиждащи лъчи -
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата
по миглите ми нежно да трепти
и както трепетлика трепка ми душата,
дочула музика, която да звъни.
И аз съм птица с лъчи вместо крила,
невиждаща тегобата на дните жалки.
Политнала във необятни небеса,
сред топли слънчеви усмивки.
Очите ми, открили светлина,
която не пробожда, а лекува
с лъчите си онази скрита рана,
която след залез се открива.
И в нощ под светещи звезди,
когато и луната даже кротко спи,
душата ми до лудост в мен крещи,
пролива и рони своите сълзи.
Като балсам е музиката на лъчите!
И полетът на мислите красив!
Какво, че теб те има във мечтите,
нали те виждам там поне щастлив!
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата
по миглите ми нежно да трепти
и както трепетлика трепка ми душата,
дочула музика, която да звъни.
И аз съм птица с лъчи вместо крила,
невиждаща тегобата на дните жалки.
Политнала във необятни небеса,
сред топли слънчеви усмивки.
Очите ми, открили светлина,
която не пробожда, а лекува
с лъчите си онази скрита рана,
която след залез се открива.
И в нощ под светещи звезди,
когато и луната даже кротко спи,
душата ми до лудост в мен крещи,
пролива и рони своите сълзи.
Като балсам е музиката на лъчите!
И полетът на мислите красив!
Какво, че теб те има във мечтите,
нали те виждам там поне щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
