Подпухнали очи,невиждащи лъчи
Подпухнали очи, невиждащи лъчи -
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата
по миглите ми нежно да трепти
и както трепетлика трепка ми душата,
дочула музика, която да звъни.
И аз съм птица с лъчи вместо крила,
невиждаща тегобата на дните жалки.
Политнала във необятни небеса,
сред топли слънчеви усмивки.
Очите ми, открили светлина,
която не пробожда, а лекува
с лъчите си онази скрита рана,
която след залез се открива.
И в нощ под светещи звезди,
когато и луната даже кротко спи,
душата ми до лудост в мен крещи,
пролива и рони своите сълзи.
Като балсам е музиката на лъчите!
И полетът на мислите красив!
Какво, че теб те има във мечтите,
нали те виждам там поне щастлив!
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата
по миглите ми нежно да трепти
и както трепетлика трепка ми душата,
дочула музика, която да звъни.
И аз съм птица с лъчи вместо крила,
невиждаща тегобата на дните жалки.
Политнала във необятни небеса,
сред топли слънчеви усмивки.
Очите ми, открили светлина,
която не пробожда, а лекува
с лъчите си онази скрита рана,
която след залез се открива.
И в нощ под светещи звезди,
когато и луната даже кротко спи,
душата ми до лудост в мен крещи,
пролива и рони своите сълзи.
Като балсам е музиката на лъчите!
И полетът на мислите красив!
Какво, че теб те има във мечтите,
нали те виждам там поне щастлив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
