Подреждам масата за теб
с обич към Него
Подреждам масата за теб
във вечерта,
а на облака в окото
бурята се засълзява.
Обречена да се излее в дъжд,
рисуваща надежда по стрехата.
Целунати, прозорците пропускат
лъчите на идващото слънце.
Нощта... бледнее
над постланото легло.
На зазоряване съм твоя,
притихнала под ласката
на твоето обичане.
Сърцето ми изпълнено
с присягане
под клепачите се скрива във съня ти.
Гравирайки се, си отнемам спомен,
щадяща те от моето завинаги!
От неродените води
във теб съм водопад,
настръхнал от отдаване.
Прозорците се счупват
от вика ми, потъвайки
в кристална тишина.
И нямам име...!
Казано е всичко,
след отминалото време!
Вятърът във клоните е спрял,
очаквайки нашето събуждане
... към утре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
