11.09.2010 г., 23:00

Подрумниче

1.2K 0 0

Поникнало нейде сред пущинака -
сред камънаци, тръни и бодли,
покълнало в надежда свята
в утрото сред росните треви.
Подрумниче омайно – свежо
окъпано във бисерни сълзи,
потрепва то уверено и смело,
облъхнато от радостни мечти…
Помахва ни с ръка незрима
за поздрав искрено – сърдечно мил,
със погледа на девата любима
смутило е душевния ни мир…
Попътни ветрове ни пожелало
към щастието – светли върхове.
На щастието във тихата омая
там, под сияйно синьото небе,
зове за полети до края -
до сетните ни земни дни ..
И никога не ще се аз разкая,
на себе си не ще да изменя…
и сладостна - радостна забрава
ще трепне сладко в моето сърце.
Подрумничето нежно, мило
навеки ще ми дава то криле.
С надежда светла и красива
ще храни вечно моето сърце…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...