Подсъзнателно.
снимка от нета
С филия в ръка,
по средата на хола.
С камиончето от тавана,
се заиграхме на воля.
Без да искам паднах,
падна и филията.
Лошо се ударих,
но изцапах килима.
Вратата се блъсна,
свих се в ъгъла.
Сянката ме достигна
и целият изтръпнах.
Треперещ, едва я познах,
тя не бе майка ми,
която прокудих.
Тя бе жената,
с която никога не свикнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
