снимка от нета
С филия в ръка,
по средата на хола.
С камиончето от тавана,
се заиграхме на воля.
Без да искам паднах,
падна и филията.
Лошо се ударих,
но изцапах килима.
Вратата се блъсна,
свих се в ъгъла.
Сянката ме достигна
и целият изтръпнах.
Треперещ, едва я познах,
тя не бе майка ми,
която прокудих.
Тя бе жената,
с която никога не свикнах.
© Станислав Русев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
