Jul 23, 2015, 2:15 AM  

Подсъзнателно. 

  Poetry » Other
465 0 2

 

 снимка от нета

 

 

 

С филия в ръка,
по средата на хола.
С камиончето от тавана,
се заиграхме на воля.

Без да искам паднах,
падна и филията.
Лошо се ударих,
но изцапах килима.

Вратата  се блъсна,
свих се в ъгъла.
Сянката ме достигна
и целият изтръпнах.

Треперещ, едва  я познах,
 тя не бе майка ми,
която прокудих.
Тя бе жената,
с която никога не свикнах.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Стойна, за смелостта да коментираш.
  • Спомените от детството най-често ни връщат към горчивите мигове. Прекрасно е, че има израстване, въпреки горчивия вкус останал в душата ни!Поздрав за творбата и хубав ден!
Random works
: ??:??