17.04.2008 г., 23:04

Подводна басня

646 0 6

В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Животът под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина.
От жабите добро не се очаква.
На сушата уж ходят да почиват,
а все за нас разказват, като крякат...
Разделно трябва вече да живеем.
Разделността е метод съвършен!
Водата нека ние завладеем!
Повярвайте! Мислете като мен!"
Една старица-жаба се опита
да каже, че това не е така:
"Навсякъде и много аз съм скитала.
Домът ми е и суша, и вода.
Природата така ни сътворила.
Срещу нея нека не вървим.
Нека сме един за друг закрила.
Законите и, нека не рушим!"
Видя шаранът червейче и бързо
налапа го. И... случи се беля.
За нещо сякаш някой го завърза
и той към сушата неволно полетя.
"Ако неразделно ти се храниш -
засмя се жабата във тоя час -
щеше във водата да останеш
и мирно да живееш между нас."


Разделно който иска да живее,
все някога на него ще се смеят...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам остроумните ти басни! Много мъдро и идейно си написал и тази - както винаги, Вальо! Поздрави!!!
  • Браво!!!
    Много интересна интерпретация!
    Поздравления за идеята и реализацията!!!
    Благодаря ти!
  • Умееш ги тези ...мъдрите стихове...!!!
    Въобще си уникален поет...с жива съвест и много талант!
    Браво, Валентин!
  • Мъдра приказка и за хора, и за шарани. Браво, Вальо!
  • Мъдро ВАльо.
    Браво

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...