Подводна басня
В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Животът под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина.
От жабите добро не се очаква.
На сушата уж ходят да почиват,
а все за нас разказват, като крякат...
Разделно трябва вече да живеем.
Разделността е метод съвършен!
Водата нека ние завладеем!
Повярвайте! Мислете като мен!"
Една старица-жаба се опита
да каже, че това не е така:
"Навсякъде и много аз съм скитала.
Домът ми е и суша, и вода.
Природата така ни сътворила.
Срещу нея нека не вървим.
Нека сме един за друг закрила.
Законите и, нека не рушим!"
Видя шаранът червейче и бързо
налапа го. И... случи се беля.
За нещо сякаш някой го завърза
и той към сушата неволно полетя.
"Ако неразделно ти се храниш -
засмя се жабата във тоя час -
щеше във водата да останеш
и мирно да живееш между нас."
Разделно който иска да живее,
все някога на него ще се смеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
