17.04.2008 г., 23:04 ч.

Подводна басня 

  Поезия » Друга
463 0 6

В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Животът под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина.
От жабите добро не се очаква.
На сушата уж ходят да почиват,
а все за нас разказват, като крякат...
Разделно трябва вече да живеем.
Разделността е метод съвършен!
Водата нека ние завладеем!
Повярвайте! Мислете като мен!"
Една старица-жаба се опита
да каже, че това не е така:
"Навсякъде и много аз съм скитала.
Домът ми е и суша, и вода.
Природата така ни сътворила.
Срещу нея нека не вървим.
Нека сме един за друг закрила.
Законите и, нека не рушим!"
Видя шаранът червейче и бързо
налапа го. И... случи се беля.
За нещо сякаш някой го завърза
и той към сушата неволно полетя.
"Ако неразделно ти се храниш -
засмя се жабата във тоя час -
щеше във водата да останеш
и мирно да живееш между нас."


Разделно който иска да живее,
все някога на него ще се смеят...




© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам остроумните ти басни! Много мъдро и идейно си написал и тази - както винаги, Вальо! Поздрави!!!
  • Браво!!!
    Много интересна интерпретация!
    Поздравления за идеята и реализацията!!!
    Благодаря ти!
  • Умееш ги тези ...мъдрите стихове...!!!
    Въобще си уникален поет...с жива съвест и много талант!
    Браво, Валентин!
  • Мъдра приказка и за хора, и за шарани. Браво, Вальо!
  • Мъдро ВАльо.
    Браво
  • Мъдро
    Вальо, шарана е бил прав! Това си е неговия личен избор!
Предложения
: ??:??